Студен кладенец (язовир)
Тази статия е за язовира. За селото вижте Студен кладенец.
| Студен кладенец | |
 Стената на язовир „Студен кладенец“ | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Кърджали, Република България |
| Надм. височина | 225 m |
| Собственик | НЕК ЕАД |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонна |
| Височина | 67,5 m |
| Дължина | 338 m |
| Ширина корона | 8 m |
| Ширина основа | 61 m |
| Преливници | 1x 3600 m³/s |
| Езеро | |
| Дължина | 25 km |
| Ширина | 1,5 km |
| Площ | 27,8 km² |
| Воден обем | 387 800 000 m³ |
| Приток | Арда Върбица |
| Отток | Арда |
| Водосб. басейн | 3708 km² |
| ВЕЦ | |
| Вид | деривационен |
| Напор | 65.8 m |
| Турбини | 6 |
| Капацитет | 85 MW |
| Производство | 165 000 MWh |
„Студен кладенец“ е язовир в южна България, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали. Той е част от Каскада „Арда“ на Националната електрическа компания.
Със своите 27.8 km² площ той е 3-тият по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“.[1]
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. Официално е открит на 15 юни 1958 година.[2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Язовир „Студен кладенец“ е разположен на границите на общините Кърджали, Момчилград, Крумовград и Стамболово и заема части от землищата на Кърджали, Вишеград, Островица, Седловина, Лисиците, Широко поле, Зорница, Звезделина, Гургулица, Гняздово, Калоянци, Бойник, Конево, Бял кладенец и Рабово.[3] При изграждането на язовира е напълно залято дотогавашното село Дарец.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Водосборната област на язовира има площ 3707,5 km²[2] със среден годишен отток 1600 млн. m³.
Според първоначалния проект водохранилището има общ завирен обем от 489 млн. m³, но измервания от 2001 година показват, че той е намален до 387,8 млн. m³ при залята площ 27,8 km².[2] Причина за намалението е интензивното запълване с наноси, което намалява след изграждането на язовир Кърджали през 70-те години.[2] Езерото заема 25 km по дължината на долината на Арда, достигайки в горния си край до град Кърджали.[2]
Язовирната стена е бетонна гравитачна, съставена от 27 блока, и е висока 67,5 m в най-високата си част, а дължината ѝ по короната е 338 m.[2] В основата си стената е широка 61 m, а в короната – 8 m. По короната преминава път с ширина 6 m.[2] Преливникът, разположен върху 9 блока в средата на стената, има капацитет 3600 m³/s, а основният изпускател – 180 m³/s.[2]
Функции[редактиране | редактиране на кода]
Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ „Студен кладенец“.[4]
Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).
През последните години в язовира спират за почивка изчезналите като гнездещ вид в страната розови пеликани (Pelecanus onocrotalus) по време на есенния си прелет на юг.[5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
-
-
-
-
-
-
-
Елен лопатар край язовир Студен кладенец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
- ↑ а б в г д е ж з Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 102 – 103.
- ↑ https://kais.cadastre.bg/bg/Map
- ↑ По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.
- ↑ Boev, Z. 2020. Studen Kladenets Reservoir (CS Bulgaria), a stopover of the migratory Great White Pelicans (Pelecanus onocrotalus Linnaeus, 1758) through the Balkan Peninsula. – ZooNotes 164: 1 – 4.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Язовир Студен кладенец – НЕК АД-Язовири и каскади Архив на оригинала от 2017-03-11 в Wayback Machine.
| ||||||||||||
| |||||
